Досега само два пъти сме имали правителства без участие на спечелилата изборите партия и те са се проваляли
Ако Румен Радев беше на мястото на Петър Стоянов през зимата на 1996 г., щяхме да имаме Гражданската война
Йордан Кръстанов е кандидат за депутат от СДС в коалицията ГЕРБ-СДС (бюлетина №32) и е трети в листата за област Пловдив. В политиката влиза още когато е на 25 години – запален от идеята за демокрацията, станала възможна у нас след 10 ноември 1989 г.
При създаването на новите партии веднага се записва като член на Социалдемократическата на д-р Петър Дертлиев. В новосъздадената коалиция СДС първо е окръжен координатор на съюза, а после регионален за областите Пловдив, Пазарджик, Смолян и Велико Търново. През 1996 г. се включва в предизборния щаб на президента Петър Стоянов. По-късно, когато Иван Костов оглавява правителството на СДС, Йордан Кръстанов работи в София в екипа на главния секретар на коалицията. След като легендарната коалиция започва да се разцепва, той се оттегля от активната политика, оставайки член на СДС, и решава да създаде собствени оранжерии. През 2016 г. е избран за председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция. Три години по-късно е преизбран и заема тази позиция и днес. Магистър по икономика е, семеен с две дъщери.
Политиката никога не е спирала да го вълнува, тъй като именно тя определя посоката на държавата, морала, икономиката и благополучието на хората. Знаехме, че ще направи интересен и точен коментар на актуалните събития и го потърсихме с няколко въпроса.
- Г-н Кръстанов, ако се върнем с 31 години назад, когато през 1990 г. се проведоха първите демократични избори за Великото Народно събрание, и сравним онова толкова емоционално време на надеждата с днешното, белязано от различни кризи, намирате ли изобщо прилики?
След 10 ноември 1989 г. стартираха събития, които промениха България. Тогава се появиха партии, за които ние, младите хора, дори не бяхме чували. У нас се регистрираха Демократическата партия на Стефан Савов, Социалдемократическата партия на Петър Дертлиев, земеделски съюзи различни от казионното БЗНС, Екогласност … Тези партии ги е имало преди 1944 г. и бяха оглавени от хора, които някога са членували в тях, били са репресирани и мачкани в концлагери.
Те бяха със съвсем различни ценности от сегашните политици.
Първо, защото бяха изстрадали мирогледа си през годините. И второ, те нямаха желание за мъст и реванш. Тези хора седнаха на Кръглата маса заедно с представителите на БКП, която после стана БСП. Обсъждаха с тях как да се промени страната. Имаше диалог. Това, което в момента не разбирам, е защо новите политици си мислят, че могат да постигнат нещо без разговори с опонента? Наистина, това не мога да го разбера! Естествено, че имат право на различно мнение, сигурно са прави в преценките си, но защо не предизвикат разговори! Вместо това тръгват към реваншизъм срещу хора, които, така или иначе, са демократи! Никого не са репресирали и пращали в затвора заради различни политически убеждения.
В момента сме в предизборна кампания за парламент и президент, а действащият президент отказва да отиде на диспут с други кандидати. Все повече започвам да си мисля, че Румен Радев е вдигнал юмрука си в момент на емоции, но този юмрук даде отпечатък и на поведението му. С юмрук не се гради нищо. Не може да наложиш волята си над част от населението, защото това се постига само през разговори, идеи, през мнозинство в парламента, но не на всяка цена. Накрая ще се окаже, че вкарването на държавата в капана на избори след избори е само, за да спечели втори мандат.
- Имаше ли задкулисие преди 30-на години? Има ли сега?
Общо взето, въпреки опитите на службите за сигурност да дирижират промените, те се случваха по по-демократичен начин от днешния, колкото и парадоксално да звучи. Тогава се уважаваше чуждото мнение и всичко важно се подлагаше на обсъждане. В СДС имаше 15 партии и аз като окръжен координатор на СДС за Пазарджик съм участвал на заседанията на Националния координационен съвет и съм виждал как се взимат решенията, как лидерите на партиите дебатират. Понякога имаше ожесточени спорове, но в крайна сметка се гласуваха решенията и се вървеше напред. Ситуацията днес е, че шест месеца ни управлява правителство, което не носи никаква отговорност за действията си.
- Но все пак президентът е отговорен за правителството и министрите изглежда че реагират адекватно на ситуацията
Не всички се справят добре, за министърът на здравеопазването дори не искам да говоря.
МВР се използва като репресивен апарат за постигане на политически цели.
На предишните избори полицията бе в Стамболийски, където обискира дома на бащата на кмета и след това си замина. Нямаше обвинения, нито някакви разкрития. Не може така безнаказано да се случват подобни акции. Така можеш да влезеш във всеки дом, да го обърнеш наопаки и да си тръгнеш. Кметовете са обществени лица. Това е нарушаване на човешки права! Не сме полицейска държава, в която без съдебни разрешения се нахлува в домове. В Раковски например 40 човека от едно общинско предприятие бяха привикани в Пловдив да дават обяснения. Разпитвани са дали някой не ги е агитирал за изборите. Ами в една предизборна кампания освен агитация какво друго да се прави? Всеки има право да агитира и да бъде агитиран. А какво решение ще вземе при гласуването избирателят, това си е негова работа. Служители на МВР посещават политически лица и кандидати за народни представители и ги карат да подписват протоколи, че няма да извършват агитация. Но нали бъдещият депутат за това е кандидат? Той прави агитация, за да гласуват за него. Обяснява какво иска да промени в страната и в общината. Нещата са тревожни. Ние си даваме сметка, че ако имаше редовен кабинет това нямаше как да се случи, защото тогава има контрол от Народното събрание. Сега се злоупотребява с властта. Аз лично се надявам рано или късно министри от сегашното служебно правителство да отговарят за действията си, независимо, че в момента се чувстват недосегаеми. Вярвам, че засегнатите рано или късно ще си потърсят правата в съда.
- Защо, г-н Кръстанов, досега като че ли никога не е имало приемственост във властта? Езикът на омразата винаги е бил по-силен от езика на разбирателството.
Има приемственост, но тя по-скоро е в администрацията. Новите министри не искат някой да им каже как да управляват. Прави впечатление обаче, че досега само два пъти сме имали правителства, които не са били на партията, спечелила мнозинство на изборите.
Това бяха правителствата на Любен Беров и на Пламен Орешарски.
Винаги първата политическа сила е търсила консултации и формула за управление на държавата. Никога не е ставало това, което се случва сега. Тази година имаше опит да се направи правителство без първата, но и без втората политическа сила. Видяхме какво се случи в 45-то и 46-то Народно събрание. Същото може да се случи и в следващия парламент, ако партиите не са проумели, че трябва да има диалог и трябва да се състави правителство на идейна основа. Ако мнозинството смята, че иска да управлява по лявоцентристки модел – добре. Ако преценят, че трябва да има дясноцентристко управление, тогава е задължителна коалицията с ГЕРБ. Трети вариант няма.
- За правителствата на Любен Беров и Пламен Орешарски не може да се каже, че са били успешни. Но след предстоящите избори на 14 ноември не е ли вече пределно ясно, че вървим към трето такова правителство, ако въобще се формира?
Аз мисля, че трябва да се върви към преговори с ГЕРБ-СДС като първа политическа сила. Няма как ГЕРБ-СДС да започнат разговори с втората партия, която според социологическите проучвания ще е БСП. Най-естествено е да започнат преговори с партиите от дясното пространство – с ДБ и тези, които се разпознават в Център-дясно като ПП. ИТН също казват, че са десни, но няма как да разбереш кой какъв е преди да седнеш на разговори.
- Възможни ли са такива разговори при положение, че отхвърлянето на ГЕРБ-СДС е единственият кламер, който свързва останалите партии?
Ако преговорите с ГЕРБ-СДС са невъзможни, това означава, че отиваме на следващи избори. За мен всички се разграничават от ГЕРБ, защото когато имаш един политически субект, който събира около 25% от гласовете, се стремиш да привлечеш онези, които са срещу него, за свои поддържници. И понеже тази риторика им пасва най-добре, те си казват, че анти-ГЕРБ говоренето им е гарантът за парламента.
Убеден съм в едно – след изборите партиите трябва да седнат на разговори.
Дори и да не постигнат съгласие, трябва да го направят, за да не разочароват и обезверят хората. Само диалогът дава възможност нещо да се случи.
- Ще гласуваме и за президент в неделя. За вас кой е най-добрият президент, който сме имали досега?
Аз съм работил с Петър Стоянов, познавам го най-отблизо и за мен той е най-успешният български президент. Петър Стоянов съумя да удържи масите и настроенията в момент, в който бяхме на ръба на Гражданска война. Ако Румен Радев беше тогава на неговото място, гражданската война беше сигурна. Но цената на войната обикновено не я плащат тези, които вдигат юмрука, а жертвите долу.
