Държавата или индивидът, публичният интерес или частния, субсидиите или конкуренцията.
Философски погледнато, напоследък тези въпроси се разглеждат през призмата на дуализма, едното е материално, а другото духовно. Държавата е реална, тя е материалното, това което присъства в живота ни, а всички приказки за пазарна икономика, за демокрация, децентрализация и т.н. са духовното, в което на теория вярваме. В прагматичен план, политиките често се водят от желанието да бъде задоволен гладът на държавата, а обяснявани с търсене на решения за хипотетичен просперитет на населението.
Завоят на ляво, който през последните години наблюдаваме в глобален план, води до усещане за правота и частично възмездие в привържениците и носталгиците на поелия тежкия удар на реалността социализъм у нас. В общественото пространство се натрапват новите леви мантри.
Тезите, критиките и опитите за предсрочна сепултура на нео-либерализма стават масови, изостряйки допълнително дебата за основите на здравия разум в политиката. Нещо повече, когато правенето на политики се възлага на хора не правещи разлика между интереса на администрацията, в която служат и интереса на обществото, което обслужват, ефектът от
политиките се деформира и изражда.
Такъв е примерът с данък дивидент. Каква е причината за съществуването му? Какъв е смисълът от него? Най-важното, справедлив ли е?
Един от централните принципи във финансите, това е обратната зависимост между риска и възвръщаемостта. Различните категории финансови инструменти притежават различно ниво на сигурност, съответно колкото по-висок е рискът, толкова по-висока е възвръщаемостта.
Заемният ресурс например носи малки печалби срещу малък риск. При него обикновено кредиторът разполага с обезпечения надхвърлящи обема на експозицията, реализирането им е защитено от закона, а процедурите канализирани. В допълнение, лихвеният процент се определя
при договаряне на кредита, т.е. има яснота както по отношение на риска, така и по отношение на
доходността на кредитора.
При капиталовите инвестиции обаче, картината е различна. Придобиването на акции не е договор за услуга, а осигуряване на ресурс за осъществяване на дейност. Дейност, която създава растеж, която отваря работни места, която генерира обороти и създава обществена стойност и приходи, включително за държавния бюджет.
Всяко дружество, при всяка своя търговска транзакция, с много малко изключения, начислява данък добавена стойност. Нека припомним, че основното перо на приходи за бюджета е именно той. В допълнение, всяко дружество осъществило печалба, дължи дял от нея на държавата. То е един самостоятелен и пълноценен икономически субект със всички прилежащи права и задължения. Колкото по-добре се държат дружествата, и колкото повече са като обем, толкова по-добре това за обществото.
От инвеститорска гледна точка, стойността на акциите е волатилна, а нивата на дивидентите трудни за планиране. Едно е сигурно, рискът, при инвестиции в акции е висок и се поема изцяло от инвеститора, независимо от това дали става дума за инвестиции в собствен бизнес, дали в подкрепа на стартъп или в акции на мултинационална корпорация.
Инвеститорът, още веднъж, поема риска да осъществи съществени загуби балансиращ се от надеждата да постигне определени финансови параметри. Той създава стойност за обществото изцяло за собствена сметка. Държавата няма касателство в това решение, не споделя риска и няма принос. Да обложиш инвеститора с данък върху дивидент, е морално несправедливо защото, това означава да произведеш асиметрия в разпределението на печалбата спрямо риска. Това е печалба „на гюме“, без принос и на гърба чужди усилия.
Данък дивидент е и контра-ефективен. Елементарна основа в микроикономиката е принципът на пазарното равновесие. Всяка интервенция създаваща бариера пред една от страните измества кривата на равновесието и води до деградация на общата полезност. Цената на капитала е функция на крайният резултат за инвеститора. Всеки допълнителен фактор, я променя. В превод, данъкът е бариера и колкото по-висок е той, толкова повече инвеститори ще изгони. Въпрос на разбиране на механизмите на пазарната икономика, въпрос на това вярваме ли в тях или не и въпрос на етика, е искаме ли да привличаме инвестиции или не? Затова , да се стимулират предприемчивостта и инвестиционната среда данък дивидент да се намали на символичните 2 % , което неминуемо ще увеличи и неговата събираемост. Това ще предложат депутатите от СДС на коалиционните си партньори в следващия 45-ти Парламент .
