Тони Симидчиева и Йордан Кръстанов, СДС: Професионалисти в работата си, демократи завинаги
Той е оранжериен производител и председател на браншовата асоциация. Тя е ресторантьор, хотелиер и председател на Занаятчийската камара в Пловдив.
Двамата са кандидат-депутати в изборните листи на коалицията ГЕРБ-СДС за Пловдив област и Пловдив-град
На чаша кафе във временно затворения ресторант на хотел „Одеон“ в Пловдив разговаряме с двама от най-истинските седесари в региона – Йордан Кръстанов и Тони Симидчиева. Те са били някога заедно по митингите, заедно са и сега в легендарната и още жива партия СДС.
След две седмици избирателите ще гласуват и тези, които подкрепят коалицията ГЕРБ-СДС, могат да заложат точно на тях. И няма да сбъркат.
Йордан Кръстанов: Без енергийна помощ от държавата хората отново ще купуват скъпи вносни зеленчуци
Йордан Кръстанов е член на националното ръководство на Съюза на демократичните сили (СДС) и областен координатор за Южен централен район. Под №3 е кандидат за депутат от листата на коалицията ГЕРБ-СДС за област Пловдив (17-ти МИР), бюлетина №24. Той е член на СДС от 1990 г. и никога не е напускал синята партия.
Йордан Кръстанов е оранжериен производител и тази година бе преизбран за председател на УС на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП).
Дипломиран магистър по икономика е.
Семеен, с две деца.
- Г-н Кръстанов, как оцеляват оранжерийните производители в условията на скъпа енергия за отопление на оранжериите и на вноса на стотици хиляди тона зеленчуци?
Наскоро зърнопроизводителите протестираха срещу вноса на украинска продукция, третирана с неразрешени от Европейския съюз пестициди. Докато за тях това е инцидентно, нашият сектор на зеленчуците и плодовете е в жестока и нелоялна конкуренция с производители извън ЕС вече дълги години. Плодове и зеленчуци влизат от Турция, от Северна Македония и Албания, от Сърбия и от по-далечни държави като Йордания и много други. Тяхната продукция също се третира с непозволени препарати за растителна защита, но българските власти не реагират на това. Добре е, че контролът върху вноса на ГКПП „Капитан Андреево“ стана държавен. Проверките обаче трябва да са не по-малко стриктни и на другите гранични пунктове.
- Земеделците са разединени и всеки сектор се спасява поединично. Как може да се промени това?
Крайно време е в България да се създаде и да действа Закон за браншовите организации, защото няма кой да защитава интересите на земеделците в България. Нас ни няма никъде в законите. Това, че ни чуват от време на време в земеделското министерство, е въпрос само на добра воля. Властта не е длъжна да се съобразява с нас, нищо, че сме регистрирани като браншови организации. Ако има Закон за браншовите организации общественото мнение ще тежи много повече.
- Как оранжерийните производители ще посрещнат сезона за отглеждане на зимни зеленчуци сред енергийната криза?
Не можем да произвеждаме, без да имаме солидна държавна подкрепа, защото ние сме най-енергоемкия сектор в земеделието. Големите оранжерии в страната се отопляват с природен газ, а цената в момента е такава, че ако произведем зеленчуци по тази тарифа, цените ще отидат в небето. Въпросът тук е дали държавата иска да има български зимни зеленчуци, или не иска. Ако иска, трябва да има целева помощ за енергията за отопление, която да е процент от разходите за нея. Пет месеца минават от засяване на семето до беритбата на домати. Затова за нас е важно да има предвидимост. Трябва да сме наясно каква ще е подкрепата на държавата, за да започнем производство. Ако има навременна помощ, ще има български зеленчуци на поносима цена през зимата.
- Предстои сектор Плодове и зеленчуци да получи 222 млн. лв. помощ заради войната в Украйна. Това е сериозна сума, нали?
Да, сериозна е, но тук има един проблем. ЕС е поставил таван от 121 261 лева на фермер. Въпреки че съм сравнително малък оранжериен производител с 22 декара покрита площ, дори аз няма да получа подпомагане за всеки декар, тъй като достигам тавана при 17-18 декара. Какво да говорим за големи оранжерийни производители със стотици декари или за дрегите средни и по-големи фермери. Убеден съм, че бюджетът ще остане неусвоен и след преразпределението ще се върне в хазната. А от това ще последва европейска санкция за земеделското министерство.
- Как фермерите могат да се спасят от бюрокрацията?
Мисля, че е крайно време да преминем изцяло на електронно управление. Да си подаваме по интернет заявленията с изискваните документи. Администрацията да ги преглежда и да ни връща отговор дали комплектовката е пълна или има нужда и от други документи. В момента служителите във фонда и в областните администрации са партийни назначения, които създават проблеми на производителите. Редно е чиновниците да станат по-малко и това ще е възможно с електронизацията.
Тони Симидчиева: В момента и най-малката вълна може да потопи дребния бизнес
Тони Симидчиева е председател на Градския съвет на СДС в Пловдив и верен поддържник на синята идея още от миналия век. Тя е в изборната листа на ГЕРБ-СДС в град Пловдив под №10.
Тони Симидчиева е сред най-известните ресторантьори в града на тепетата, собственик е на един от най-дизайнерските хотели – „Одеон“.
Тя е председател на Регионална занаятчийска камара – Пловдив, член е на УС на Съвета по туризъм, УС на Сдружение за изкуство и култура „Милчо Левиев“и УС на Сдружение на ресторантьори и хотелиери Пловдив.
Семейна, с три деца.
- Как са занаятите, г-жо Симидчиева? Ще ги има ли след 20 години?
Занаятите са живи, защото са дълбоко кодирани в българския дух и култура. И ще ги има. Може да им е трудно, така както е трудно и на други бизнеси, но въпреки държавата – ще ги има. Има нещо съществено, което трябва да се случи и което не касае българските народни и художествени занаяти, защото в момента се полага грижа за тях. Говоря за това, че трябва да бъде променен Закона за занаятите в първоначалния му вид – такъв, какъвто беше създаден преди 10 години.
- Какъв беше преди Законът за занаятите?
Беше по подобие на германския, но впоследствие бе осакатен. По неизвестни за нас причини от списъка на занаятите излязоха професии, които в момента нямат свое представителство. Преди в Занаятчийската камара членуваха пекари, хлебари, сладкари, готвачи, фаянсаджии, водопроводчици, електромонтьори и други. В Германия членството в занаятчийски камари е задължително. По този начин няма сив сектор. Там съществува регистър на занаятчиите, които са положили изпити, имат уменията да работят и те не биха имали правото да упражняват професията без такъв документ. Ние просто трябва да направим същото, което германците се опитаха да внесат и у нас. Това е една от моите каузи, за която се боря от години.
- Има ли проспериращ сектор у нас?
Мисля, че няма област в държавата, в която хората да са доволни. Една от причините, които г-н Кръстанов изведе и с която съм съгласна, е тежката бюрократична машина. Тя е пречка бизнесът да диша спокойно и да работи нормално, независимо от сферата, в която е. По същия начин е потискан например и гражданинът, който би искал да си монтира фотоволтаик на покрива и да посрещне по-спокойно енергийната криза. Редът, по който да става това, още не е уреден. Едно от важните неща, които ще поискаме, е да освободим хората от тромавата бюрокрация. Затова ще е необходимо да има силни камари и браншови организации, които не са зависими от администрацията, а обратно – тя ще зависи от решенията на обществените организации. Ето защо е необходимо ново законодателство.
- Кои са най-уязвимите бизнеси в сегашните кризи?
Малките. Дори най-малката вълна може да ги залее. Считам се за част от групата на малкия бизнес и знам, че катаклизмите, в които попадаме, ни помитат. Аз съм собственик и някак си мога да си позволя лукса да затворя ресторанта. Но имам колеги, които са инвестирали десетки и стотици хиляди в чужди имот, взети под наем. Ако те спрат да работят, са пред реалната заплаха всичко, което са вкарали в заведенията си, да бъде харизано на собственика, ако не могат да си плащат наемите. Отделно от това имат задължения към банките, защото дребният бизнес не може да направи инвестиции без кредити. Аз лично така развих бизнеса си – с поредица от кредити. И след като преди 6-7 години въздъхнах с облекчение, че вече не дължа нищо, дойдоха нови проблеми – пандемия, война. Няма да ми е писано в моя живот да се порадвам на спокойни години.
- Кой е най-големият недостатък на нас, българите?
Първо сме Тома Неверни. Българинът не вярва на никой. Търси все някакъв порок, далавера в другите. Възможно е всяка партия, управлявала страната, да е създала порочни практики на места. Но нека който е виновен, да влиза в затвора. Смятам, че българинът лесно се манипулира и решава емоционално. Затова у нас трудно се работи и трудно се върви напред. Българинът като индивидуалист е много силен, постига целите си. Но когато трябва да се направи нещо общо, тогава сме като орел, рак и щука.
- Кога сме били най-добре?
Най-щастлива бях, когато дойдоха промените. Те ми дадоха шанс да работя за себе си. Тогава данъците бяха такива, че беше възможно всяка година човек да направи ново заведение, разбира се, под наем. Можехме да си връщаме кредитите. По това време Иван Костов беше финансов министър и се откриха много фирми. Сега в момента имам усещането, че се налага освобождаване от всякакви ограничения, тежести и така нататък. На бизнеса трябва да му се даде възможност да диша. Нашият мъничък дребен бизнес иска свобода.